If you hear a voice within you say "you cannot paint," then by all means paint, and that voice will be silenced.
Vincent Van Gogh
Въглен от угасваща камина
в миг когато той е имал нужда
в ръцете ти да стопли свойте длани,
а знаеш, че не би потърсил чужди?
И пак ли е любов? Дъждовна вечер,
самотен град, угасваща камина,
листа на двора...тиха късна есен.
Студено ти е. Той пък е заминал.
Любов ли питам, би било тогава,
щом всеки следва собствени пътеки?
До себе си да нямаш мъжко рамо...
Цигара е последната утеха...
Цигари, ром...ухае на тъга
цигарите, бутилка ром... Познато...
Ще свършат...ще си легна, като куче...
В леглото ще е хладно. На земята.
Ще спя и ще сънувам с цветен образ...
Ръце ще ме раздират с жежки длани...
Ще се въртя на пода неспокоен...
Ще се въртя във собствената си поквара.
А утре пак ще стана безтегловен,
единствено главата ще ми пречи,
да полетя над всички други хора,
да изгоря докрай, но да засветя.
Бягство (Аз съм тук, ала само за малко)
всички влакове май съм изпуснал.
Ще почакам додето се съмне,
и в спокоен раван ще препусна
на вълната на всичките спомени,
на мечтите и на бесните сънища.
Утрото надали ще догоня,
ала залеза дето не бърза
ще настигна и дръпна обратно,
да ми върне отнетите мигове
(Аз съм тук, ала само за кратко.
С първия сутрешен лъч ще си ида).
